Нан Мадол - дело на мистериозна цивилизация?
Островитяните споделят, че има проклинание върху опустошения град, прочут като " Тихоокеанската Венеция " 
Според легендата, изкуственият архипелаг е основан от магьосници, които по-късно са изхвърчали в космоса
Нан Мадол е единствения прочут античен град, издигнат на върха на коралов риф измежду просторите на Тихия океан.Сградите нямат основи в земята, а са вдигнати върху изкуствени платформи от камък и корали.В превод името значи " Място посред ", отпратка към многото канали, заобикалящи 92-те островчета. Местните назовават мястото Соуналенд ( " Небесния риф " ).Малко хора знаят за Нан Махдол. Никой не е обяснил по какъв начин е издигнат или кой го е построил.Наричат го " най-добре защитаваната загадка на археологията " или " огромната мистерия на Микронезия ".
Археолозите го съпоставят с митичната Атлантида. Структурите на този остров са издигнати с големи камъни, които наподобяват по този начин, че единствено колоси биха могли да ги положат.Според антрополога от Университета на Орегон Уилиам Айрес, изкуствените платформи, от които е построен Нан Мадол, са основани по извънредно комплициран и трудоемък метод. " Защо някой би построил град в средата на океана? Защо тук, толкоз надалеч от всяка друга известна цивилизация? ", пита археологът Патрик Хънт.Нан Махдол е голям мегалитен град с повърхност от 28 квадратни километра. Намира се в югоизточния завършек на острова, на 15 благи от Колония, столицата на Понпей. Открит е от европейците през XIX век., когато белгийска експедиция изследва островаи оповестява, че е намерила останките на " мъртъв град ". Наричат го " Тихоокеанската Венеция ".Първите съществени научни проучвания на Нан Мадол прави немският антрополог Паул Хамбрух, посетил острова при започване на ХХ век (1908-1910).Отнема час с бърза лодка през лагуната, с цел да стигнете до града. По време на отлив посетителите би трябвало да преминат през тресавище с морска трева и да се изкачат по хлъзгави скали до тъмносивите, покрити с мъх стени на руините.Пътеката до Нан Мадол приключва там, където дърветата се срещат с водата. Отвъд дребен канал античният град от камъни се издига от морето.Стените са построени от вулканичен черен базалт, а каменните блокове са с тегло до 50 тона. Археолозите считат, че камъните са от различен остров и са пренесени със салове. Но по какъв начин служащите са съумели да ги вдигнат, остава мистерия.За построяването на комплекса е било належащо доставянето на сред 500 хиляди и 700 хиляди метрични тона строителен материал - впечатляващо достижение даже съгласно актуалните показа.За преместването на тези камъни са нужни специфични мореходни съдове, разнообразни от познатите по тези места канута. Поставянето на колоните по местата им също е било гигантска инженерна задача. Предполага се, че благодарение на лостове, въжета и наклонени рампи многотонните базалтови парчета са били подреждани хоризонтално един върху различен, сходно на куп дървени трупи.Огромният каменен град е издигнат върху 92 изкуствени островчета, всяко от които е от гигански базалтови греди. По-големите са свързани с тунели.За да построят всеки обособен островот изкуствения архипелаг, неговите основатели първо изграждали външни стени с височина до 10 м. След това завършените правоъгълни сектори от лагуната били запълвани с части корали и канара до равнище над най-високата точка на прилива. Отделните островчета са свързани с мрежа от канали, които през днешния ден са проходими само с тесни моторни лодки. Смята се, че хората са пътували сред островите с кану, откъдето идва и името " Тихоокеанската Венеция ".
Създателите на мегалитния комплекс са построили и система от големи насипи и вълноломи, които пазят острова от стихията на Тихия океан.Островчетата извършват разнообразни функционалности и включват дворци, храмове, царски гробници и жилищни региони.Учените считат, че единствено напреднала цивилизация може да изградистена към морето, място за духовнически погребения и административен и параден център, пространства за прислужници, зона за преправка на кокосово масло и информационен център, където известията се изпращат посредством пердашене на барабани.Въглеродното датиране на руините демонстрира, че градът е издигнат сред 1285 и 1485 година, само че данни от подводна археология подсказват, че може да е даже по-стар.Допуска се, че построяването на комплекса може да е почнало още през 7-ми век.Други допускат, че историята на това място стартира доста по-рано, през 1 век след Христа. Седем века по-късно градът процъфтява, само че мегалитите наподобява са издигнати по-късно, към 1200 година след н. е. Поверието гласи, че комплексът е издигнат от същите хора, които са създали град Лелух, добре изследван античен град, открит на близкия остров Лелу. Но най-новото въглеродно датиране допуска, че Нан Мадол в действителност е по-стар от Лелу. Градът става седалище на локалната династия Содельор. Обитаван е до края на 15 век. След това хората са си тръгнали по незнайна причина - може би поради неналичието на прясна вода. Не знаем по какъв начин са донесли колоните дотук и не знаем по какъв начин са ги издигали, с цел да построят стените. Повечето понпезинци имат вяра, че е употребена магия, която ги е предиздвикала да летят, споделя един от археолозите от Понпей.Според легендата, Нан Мадол е основан от магьосници, които по-късно са изхвърчали в космоса.Това били близнаците Олисихпа и Олосохпа. Те пристигнали на огромно кану в търсене на място да построят олтар, на който да боготворят бога на гръмотевиците Даукатау и на земеделието Нанисон Сапу. След няколко несполучливи опита, двамата братя сполучливо построили олтара, където провеждали ритуалите си. Те повдигали огромните камъни благодарение на змей. Когато единият от магьосниците починал, другият се оженил за локално момиче от селото, а от връзката им се родили бъдещите владетели от династията Содлер.Заради легендите за призраци, обитаващи региона, локалните назовават Нан Мадол " Градът на духовете ". Руините издават толкоз злокобна атмосфера, че хорър писателят HP Lovecraft ги употребява като ентусиазъм за дома на Ктулху ведин от своите разкази. В книгата си " Доказателства за боговете " Ерих декор Дейникен написа, че във водите край Нан Мадол са открити саркофази с платинени пръти. Тези " платинени ковчези " са открити от японците след Втората международна война, но през днешния ден не е известно къде са.Древниятград е един от най-грандиозните обекти на културното завещание в Океания. През 1985 година руините на Нан Мадол са оповестени за Национален исторически монумент на Съединени американски щати.През 2016 година ЮНЕСКО добави каменния град към листата със международно културно и историческо завещание. Нан Мадол също по този начин е включен и в листата със застрашени обекти. Заплахата за него идва от многочислените канали и мангровите дървета, които заплашват да повредят нежните структури.
Според легендата, изкуственият архипелаг е основан от магьосници, които по-късно са изхвърчали в космоса Нан Мадол е единствения прочут античен град, издигнат на върха на коралов риф измежду просторите на Тихия океан.Сградите нямат основи в земята, а са вдигнати върху изкуствени платформи от камък и корали.В превод името значи " Място посред ", отпратка към многото канали, заобикалящи 92-те островчета. Местните назовават мястото Соуналенд ( " Небесния риф " ).Малко хора знаят за Нан Махдол. Никой не е обяснил по какъв начин е издигнат или кой го е построил.Наричат го " най-добре защитаваната загадка на археологията " или " огромната мистерия на Микронезия ".
Археолозите го съпоставят с митичната Атлантида. Структурите на този остров са издигнати с големи камъни, които наподобяват по този начин, че единствено колоси биха могли да ги положат.Според антрополога от Университета на Орегон Уилиам Айрес, изкуствените платформи, от които е построен Нан Мадол, са основани по извънредно комплициран и трудоемък метод. " Защо някой би построил град в средата на океана? Защо тук, толкоз надалеч от всяка друга известна цивилизация? ", пита археологът Патрик Хънт.Нан Махдол е голям мегалитен град с повърхност от 28 квадратни километра. Намира се в югоизточния завършек на острова, на 15 благи от Колония, столицата на Понпей. Открит е от европейците през XIX век., когато белгийска експедиция изследва островаи оповестява, че е намерила останките на " мъртъв град ". Наричат го " Тихоокеанската Венеция ".Първите съществени научни проучвания на Нан Мадол прави немският антрополог Паул Хамбрух, посетил острова при започване на ХХ век (1908-1910).Отнема час с бърза лодка през лагуната, с цел да стигнете до града. По време на отлив посетителите би трябвало да преминат през тресавище с морска трева и да се изкачат по хлъзгави скали до тъмносивите, покрити с мъх стени на руините.Пътеката до Нан Мадол приключва там, където дърветата се срещат с водата. Отвъд дребен канал античният град от камъни се издига от морето.Стените са построени от вулканичен черен базалт, а каменните блокове са с тегло до 50 тона. Археолозите считат, че камъните са от различен остров и са пренесени със салове. Но по какъв начин служащите са съумели да ги вдигнат, остава мистерия.За построяването на комплекса е било належащо доставянето на сред 500 хиляди и 700 хиляди метрични тона строителен материал - впечатляващо достижение даже съгласно актуалните показа.За преместването на тези камъни са нужни специфични мореходни съдове, разнообразни от познатите по тези места канута. Поставянето на колоните по местата им също е било гигантска инженерна задача. Предполага се, че благодарение на лостове, въжета и наклонени рампи многотонните базалтови парчета са били подреждани хоризонтално един върху различен, сходно на куп дървени трупи.Огромният каменен град е издигнат върху 92 изкуствени островчета, всяко от които е от гигански базалтови греди. По-големите са свързани с тунели.За да построят всеки обособен островот изкуствения архипелаг, неговите основатели първо изграждали външни стени с височина до 10 м. След това завършените правоъгълни сектори от лагуната били запълвани с части корали и канара до равнище над най-високата точка на прилива. Отделните островчета са свързани с мрежа от канали, които през днешния ден са проходими само с тесни моторни лодки. Смята се, че хората са пътували сред островите с кану, откъдето идва и името " Тихоокеанската Венеция ". Създателите на мегалитния комплекс са построили и система от големи насипи и вълноломи, които пазят острова от стихията на Тихия океан.Островчетата извършват разнообразни функционалности и включват дворци, храмове, царски гробници и жилищни региони.Учените считат, че единствено напреднала цивилизация може да изградистена към морето, място за духовнически погребения и административен и параден център, пространства за прислужници, зона за преправка на кокосово масло и информационен център, където известията се изпращат посредством пердашене на барабани.Въглеродното датиране на руините демонстрира, че градът е издигнат сред 1285 и 1485 година, само че данни от подводна археология подсказват, че може да е даже по-стар.Допуска се, че построяването на комплекса може да е почнало още през 7-ми век.Други допускат, че историята на това място стартира доста по-рано, през 1 век след Христа. Седем века по-късно градът процъфтява, само че мегалитите наподобява са издигнати по-късно, към 1200 година след н. е. Поверието гласи, че комплексът е издигнат от същите хора, които са създали град Лелух, добре изследван античен град, открит на близкия остров Лелу. Но най-новото въглеродно датиране допуска, че Нан Мадол в действителност е по-стар от Лелу. Градът става седалище на локалната династия Содельор. Обитаван е до края на 15 век. След това хората са си тръгнали по незнайна причина - може би поради неналичието на прясна вода. Не знаем по какъв начин са донесли колоните дотук и не знаем по какъв начин са ги издигали, с цел да построят стените. Повечето понпезинци имат вяра, че е употребена магия, която ги е предиздвикала да летят, споделя един от археолозите от Понпей.Според легендата, Нан Мадол е основан от магьосници, които по-късно са изхвърчали в космоса.Това били близнаците Олисихпа и Олосохпа. Те пристигнали на огромно кану в търсене на място да построят олтар, на който да боготворят бога на гръмотевиците Даукатау и на земеделието Нанисон Сапу. След няколко несполучливи опита, двамата братя сполучливо построили олтара, където провеждали ритуалите си. Те повдигали огромните камъни благодарение на змей. Когато единият от магьосниците починал, другият се оженил за локално момиче от селото, а от връзката им се родили бъдещите владетели от династията Содлер.Заради легендите за призраци, обитаващи региона, локалните назовават Нан Мадол " Градът на духовете ". Руините издават толкоз злокобна атмосфера, че хорър писателят HP Lovecraft ги употребява като ентусиазъм за дома на Ктулху ведин от своите разкази. В книгата си " Доказателства за боговете " Ерих декор Дейникен написа, че във водите край Нан Мадол са открити саркофази с платинени пръти. Тези " платинени ковчези " са открити от японците след Втората международна война, но през днешния ден не е известно къде са.Древниятград е един от най-грандиозните обекти на културното завещание в Океания. През 1985 година руините на Нан Мадол са оповестени за Национален исторически монумент на Съединени американски щати.През 2016 година ЮНЕСКО добави каменния град към листата със международно културно и историческо завещание. Нан Мадол също по този начин е включен и в листата със застрашени обекти. Заплахата за него идва от многочислените канали и мангровите дървета, които заплашват да повредят нежните структури. Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ